Дунавски Карнавал

Спонтанност и Енергия

Александър Градинаров представя

Интервю „със Speedy Graphito, предоставено за издание “Парижки вести“, Париж :

Може ли днес Уличното изкуство Графити да се разглежда като художествено течение в живописта.

СГ: Да, все повече се говори за уличното изкуство Стрийт-Арт като за
направление в живописта, сравнимо с други живописни течения от други епохи. Днес, все повече и повече парижките галерии излагат графити, нещо, което само преди две години беше немислимо, да не говорим преди 20 години. Днес парижки галерии поръчват картини на графитъри и това е само началото на възхода на Стрийт-Арт в Европа.

Вие сте един от основателите на Графити движението в
Париж, разкажете на нашите млади български Графитери как започнахте? Имахте ли рол-модел? Американските графити вдъхновяваха ли ви?

СГ: Рисувах сам, не смеех и да помисля да излагам в галерия. Галериите
ме плашеха. Правех шаблони на нарисуваното, излизах нощем и ги репродуцирах със спрей по парижките огради. Така започнах. Така се запознах с други млади графитери като Немо, Мистик и др, които тогава бяха абсолютно неизвестни също като мен. Хората из кварталите се чудеха, кои са тези, които драскат по стените… Не бих казал, че съм имал рол-модел или че съм се вдъхновявал от американски графитъри. Нашият парижки път беше различен и ние все още вървим по него.

Графити движението днес има международно измерение.
Къде по света е реализирал Speedy Graphito своите проекти?

СГ:Да, наистина, работил съм по международни проекти в страни като Алжир, Индия, Япония. Япония например е най-големият производител на спрейове за графити, но да рисуваш графити е забранено. Имахме късмет, че френското посолство се местеше в нова сграда и ни предоставиха старата да я грифитосаме отвън и отвътре, получи се много ефектно!

Графитите са ефимерни, картините остават. Speedy Graphito,
който има все пак академично образование, какво предпочита повече; да рисува на стена или в ателие?

СГ: Да, наистина аз започнах и продължавам да рисувам в ателие, това ми харесва. Работата в ателие е по-академична, по-интелектуална и дава добри резултати, които остават, но е мудна. Работата на стена пред публика е истинско предизвикателство защото трябва да дадеш всичко от себе си за няколко часа, там няма време, няма поза, там си ти! Създаваш нещо, което може да изчезне на другия ден, но тогава в мига на съзидание се чувстваш истински и тази спонтанност носи енергия.

1.По време на Русенския карнавал 2010 ще се проведе първия по рода
си Национален Графити конкурс в България. Темата е „Красота, повече красота!” Отличилите се с Първа награда ще получат възможност да демонстрират изкуството си в Париж. Как гледа Speedy Graphito на едно българско графити нашествие в Париж, в столицата на Стрийт Арта в Европа? Би ли проявил интерес за съвместна изява върху парижка стена, за да посвети българските графитери в тайните на парижкия Стрийт Арт? Какво ще пожелае Спиди на своите млади български колеги по спрей?

СГ:Приветствам Българското графити нашествие в Париж. Любопитен съм да видя изкуството на Българите. Защо да не направим съвместна стена, тя ще бъде първа по рода си! Но само при положение, че върна нашествието в София! Пожелавам на младите български графитъри да продължават по избрания път, формулата на успеха е:
Спонтанност и енергия!