Александър Градинаров представя

Интервю „със Speedy Graphito, предоставено за издание “Парижки вести“, Париж :

Може ли днес Уличното изкуство Графити да се разглежда като художествено течение в живописта.

СГ: Да, все повече се говори за уличното изкуство Стрийт-Арт като за
направление в живописта, сравнимо с други живописни течения от други епохи. Днес, все повече и повече парижките галерии излагат графити, нещо, което само преди две години беше немислимо, да не говорим преди 20 години. Днес парижки галерии поръчват картини на графитъри и това е само началото на възхода на Стрийт-Арт в Европа.

Вие сте един от основателите на Графити движението в
Париж, разкажете на нашите млади български Графитери как започнахте? Имахте ли рол-модел? Американските графити вдъхновяваха ли ви?

СГ: Рисувах сам, не смеех и да помисля да излагам в галерия. Галериите
ме плашеха. Правех шаблони на нарисуваното, излизах нощем и ги репродуцирах със спрей по парижките огради. Така започнах. Така се запознах с други млади графитери като Немо, Мистик и др, които тогава бяха абсолютно неизвестни също като мен. Хората из кварталите се чудеха, кои са тези, които драскат по стените… Не бих казал, че съм имал рол-модел или че съм се вдъхновявал от американски графитъри. Нашият парижки път беше различен и ние все още вървим по него.

Графити движението днес има международно измерение.
Къде по света е реализирал Speedy Graphito своите проекти?

СГ:Да, наистина, работил съм по международни проекти в страни като Алжир, Индия, Япония. Япония например е най-големият производител на спрейове за графити, но да рисуваш графити е забранено. Имахме късмет, че френското посолство се местеше в нова сграда и ни предоставиха старата да я грифитосаме отвън и отвътре, получи се много ефектно!

Графитите са ефимерни, картините остават. Speedy Graphito,
който има все пак академично образование, какво предпочита повече; да рисува на стена или в ателие?

СГ: Да, наистина аз започнах и продължавам да рисувам в ателие, това ми харесва. Работата в ателие е по-академична, по-интелектуална и дава добри резултати, които остават, но е мудна. Работата на стена пред публика е истинско предизвикателство защото трябва да дадеш всичко от себе си за няколко часа, там няма време, няма поза, там си ти! Създаваш нещо, което може да изчезне на другия ден, но тогава в мига на съзидание се чувстваш истински и тази спонтанност носи енергия.

1.По време на Русенския карнавал 2010 ще се проведе първия по рода
си Национален Графити конкурс в България. Темата е „Красота, повече красота!” Отличилите се с Първа награда ще получат възможност да демонстрират изкуството си в Париж. Как гледа Speedy Graphito на едно българско графити нашествие в Париж, в столицата на Стрийт Арта в Европа? Би ли проявил интерес за съвместна изява върху парижка стена, за да посвети българските графитери в тайните на парижкия Стрийт Арт? Какво ще пожелае Спиди на своите млади български колеги по спрей?

СГ:Приветствам Българското графити нашествие в Париж. Любопитен съм да видя изкуството на Българите. Защо да не направим съвместна стена, тя ще бъде първа по рода си! Но само при положение, че върна нашествието в София! Пожелавам на младите български графитъри да продължават по избрания път, формулата на успеха е:
Спонтанност и енергия!

Тема за “Графити конкурс“ и „Вечерен Акт“ по време на Дунавския карнавал в град Русе

25 юни 2010 година

„Иконата на времето“ кристализира нашата представа за най-съкровеното, което всички ние пазим в сърцата си – нашата душа. Иконата на времето е знаме, пътеводна звезда на новия дух.

Всички знаем как изглеждат тези икони през вековете, пред които и днес се прекланяме, били те образи на богини или на обикновени смъртни. Те са около нас. Изида, Афродита, Венера, Атина, Даная, Леда, Дева Мария, Мария Магдалина – майки и любими на богове, пресъздадени от най-великите художници и гениалните скулптори за всички времена. Венера Милоска, Мона Лиза и до днес са обект на възхищение, заедно с Мерилин Монро, Лиз Тейлър или Бриджит Бардо.

Да открие и увековечи Иконата на своето време е предизвикателство за всеки художник с дръзновена четка. Да синтезира идеала си за женска красота, който да отразява духа на времето, да го почувства и пресъздаде; ето изкушението, което предлагаме на нашите творящи братя- една провокация към младите български художници, а и към някои по-стари, но винаги млади в поривите си; да реализират мечтите си и нарисуват Иконата на новото време.

Коя е тя? Образът на новия дух и превъплъщение на вечната душа. Искаме да видим лицето на Богинята- онази пътеводна звезда, която ще ни отведе до нови светове. Идеалът за непреходната красота има един образ – на предизвикателно разсъблечена жена. Голотата на женското тяло излъчва онази енергия, която кара четките да рисуват сами, а публиката да се възхищава със зяпнали уста.

Иконата на новото време не е визуализиран абстрактен идеал, а образ от плът и кръв на жените, които най-силно обичаме. Нашите майки, нашите сестри, нашите дъщери, нашите любими. Покажете ни ги, за да ги видим всички. Всяка двусмисленост е позволена, насърчена и ще бъде оценена по достойнство. Хермафродитният идеал на античността и на Ренесанса добива плът и кръв в наши дни. Мъже-жени и Жени-мъже бродят из улиците на мегаполисите. Ние искаме да видим тази плът в изобилие по законите на красотата.

Ние искаме да видим това на живо и сме сме готови да го направим тук и сега, по време на Дунавския карнавал в Русе на 25 юни 2010г.

Със съвременни средства и върху големи табла, с дълги четки и спрейове, нека изстържем напластения мухъл пред очите на целия град; да дадем тема за размисъл и материали за всички онези, които имат порива да го направият.

НА КАРНАВАЛА В РУСЕ – 24, 25, 26 юни 2010 г.

Графити - уличното изкуство, анонимно и вбесяващо достопочтенната общественост, която скандира : „ Гнусни драсканици, цапаници на хулигани по стените! Това трябва да се преследва от органите на реда“.
Но да „оплескат“ лъскавите прясно боядисани фасади на богаташките къщи е най-малкото, което може да се очаква от сърдитите млади хора? Тяхното тържество над закостенялото и ретроградното!

Пътят на Графити-културата, започнал в Америка през далечните 60-те години на 20-ти век, се прехвърля с хип хоп вълната и в Европа. Първите надписи в метрото представляват имена и прякори на “The Writers“ – Драскачите – или дръзките им лозунги. Във Франция Графити се котират на пазара за изкуство все повече и повече. От „изкуство на протеста“ Графити се превръщат в естетически приемлива форма на съвременен стенопис. Ресторанти, болници и модни къщи си поръчват Графити, за да украсят вътрешни пространства и фасади! По-добре е признати Графитъри да ви изрисуват стените, отколкото случайни некадърни цапачи да ви ги оплескат?

Днес в България Графити-Арта набира естетична скорост и провокира интереса на обществените и културните институции.

В Русе, град красив и поддържан все пак, съществуват множество олющени стени, запуснати къщи, грозни калкани, ръждиви тараби на строежи, които могат удачно да бъдат украсени от Графити.

Традиционният „Дунавски карнавал” ще организира по време на таз годишния Дунавски карнавал Графити спектакъл:

• ще бъдат показно украсени с Графити грозни тараби на строежи;
• ще бъдат направени скици и проекти за калкани, стени…;
• млади графитъри да изпълнят на платно или на стена своите произведения;
• избраните и отличени проекти ще станат предмет на обсъждане от обществеността за бъдещи по-монументални решения;
• ще бъдат връчени повече от щедри награди за победителите;
• първо място– пътуване до Париж и срещи с френски художници
• нощни Графити на парижки стени;
• заснемане на документален филм „Български графитъри в Париж“
• Участие в сборна Графити изложба с рисунки и фотоси от конкурса в Русе .

В Атланта и Чикаго той вече бе представен, като отново идва ред на града ни.

През годините, когато е нямало издание на карнавала, е имало дълбоко мислене за обновяване. Затова Ал. Градинаров е ходил в Индия, Мексико и САЩ. Оттам дошли и новите идеи. Дунавският карнавал можеб да се превърне в емблема на нашия град и визитна картичка на Русе в ЕС.

Тази година девизът щял да бъде „Светлина в мрака“. Причината е, че има разделение в обществото на бедни и богати. Досега всички сме се равнявали по бедност, а отсега нататък – по богатство. За тази цел се иска от богатите да даряват пари на бедните, като карнавалът бил добър претекст. Карнавалът като социална спойка е основната цел. Направен бе апел към богатите да подкрепят карнавала. Някои вече го сториха: „Маркам“, „Рубишипс“, „Интерком“ и др. Тези компании са част от карнавалния дух и затова техните шефове са свързани с карнавала.

За да се случи събитието в петък е проверена бойната готовност на групите. Те били жадни за карнавална „кръв“. Досега е правен с две „армии“ – на мрака и светлината. Тази година ще е процесия от Дома на културата /Вазата/ в 20.30 часа. Оттам ще има дефиле до пл. „Батенберг“. След това ще се разиграе сватбата и убийството на Цар Куку – интерпретация на смъртта на Озирис. Сценката ще се разиграе от актьори пред входа на театъра /Доходното здание/. Тогава част от групите ще се присъедини към Бирения фест. Другите ще се включат в „европейско шари – вари“ или в бара на хотел „Рига“ ще се състои „Валпургиева нощ“. Там за добре приетите маски ще има кан – кан и други еротични изненади за посветените в карнавалното изкуство. Ще има гости от София. Ще пее фаворитът на Лили Иванова Николай Манолов, певицата Анджи и ще се подвизават балети.

Засега не е ясно колко човека ще се включат в събитието.

Мая поръси със сол главата на Градинаров със солта на живота от солница с формата на фалос. Тя е придобита от нея по време на друг карнавал – в Амстердам.

Представителят на другия карнавал по повод Еньовден Николай Ненов предложи двата да се обединят и траят два дни. Това се случи днес следобед, като на 20 и 21 юни ще се проведат събитията.

Източник: www.ruseinfo.net

Девиз: Светлина в Мрака

Петък, 20 юни

1. Карнавално Шествие по маршрут

Сборен пункт – Вазата в Парка от 20ч-20ч30.

2. Дефиле по Александровска до Историческия музей

3. Дефиле обратно по Александровска до пл. Свобода

4. Представяне на Маските
Карнавалното шествие минава пред Съдебната палата завива пред хотел Дунав, преминава покрай кметството и пристига пред входа на Театъра, чиито стъпала и площадка играят роля на Сцена.
Водещият приканва карнавалните герои да се качат на сцената, за да покажат костюмите си на публиката.
Предварително назначено жури оценява маските и тяхното представяне. Когато всички се изредят. Водещия приканва журито да отсъди наградите.

5. Сватба на Цар Куку
Сватбата на цар Куку е пантомима разигравана от професионални актьори на сцената докато журито готви наградите.
Цар Куку се жени за Баба Кука. Те са съпроводени от техни придворни. Част от маските могат да участват за по-голяма масовка на сцената. Водещият се маскира като Поп, който трябва да венчае младоженците. Веднага след сватбата Царят бърза да консумира сватбата си пред всички. Неговите придворни са недоволни, те заговорничат. Те пристигат с бутилки вино и приканват цар Куку да вдигне с тях наздравица, докато някои искат да склонят баба Кука да сложи рога на Монарха.
Цар Куку вдига наздравица, но неговите придворни използват разсейването му и го намушкват с ножове. След това с големи бутафорни брадви го насичат на парчета и разхвърлят стиропорните му остатъци по сцената. Бременната Баба Кука събира парчетата от тялото на мъжа си по сцената и плаче. Когато всички парчета са събрани, Баба Кука целува мъжа си, който се съживява. Цар Куку се изправя и надува рог, който оглася целия площад. Баба Кука ражда малкото Куковче, което веднага скача на крака и разгонва коварните боляри. Цар Куку се качва на трона си.

6. Раздаване на наградите. Цар Куку раздава наградите

7. Валпургиева нощ – 23 ч. в бар Black Night на хотел „Рига” рок група ще възбуди маските да покажат най-доброто на което са способни. Балерини и кан-кан. Млади певчески таланти. Караоке за всички. Танци и веселби до зори.