Александър Градинаров представя

Интервю „със Speedy Graphito, предоставено за издание “Парижки вести“, Париж :

Може ли днес Уличното изкуство Графити да се разглежда като художествено течение в живописта.

СГ: Да, все повече се говори за уличното изкуство Стрийт-Арт като за
направление в живописта, сравнимо с други живописни течения от други епохи. Днес, все повече и повече парижките галерии излагат графити, нещо, което само преди две години беше немислимо, да не говорим преди 20 години. Днес парижки галерии поръчват картини на графитъри и това е само началото на възхода на Стрийт-Арт в Европа.

Вие сте един от основателите на Графити движението в
Париж, разкажете на нашите млади български Графитери как започнахте? Имахте ли рол-модел? Американските графити вдъхновяваха ли ви?

СГ: Рисувах сам, не смеех и да помисля да излагам в галерия. Галериите
ме плашеха. Правех шаблони на нарисуваното, излизах нощем и ги репродуцирах със спрей по парижките огради. Така започнах. Така се запознах с други млади графитери като Немо, Мистик и др, които тогава бяха абсолютно неизвестни също като мен. Хората из кварталите се чудеха, кои са тези, които драскат по стените… Не бих казал, че съм имал рол-модел или че съм се вдъхновявал от американски графитъри. Нашият парижки път беше различен и ние все още вървим по него.

Графити движението днес има международно измерение.
Къде по света е реализирал Speedy Graphito своите проекти?

СГ:Да, наистина, работил съм по международни проекти в страни като Алжир, Индия, Япония. Япония например е най-големият производител на спрейове за графити, но да рисуваш графити е забранено. Имахме късмет, че френското посолство се местеше в нова сграда и ни предоставиха старата да я грифитосаме отвън и отвътре, получи се много ефектно!

Графитите са ефимерни, картините остават. Speedy Graphito,
който има все пак академично образование, какво предпочита повече; да рисува на стена или в ателие?

СГ: Да, наистина аз започнах и продължавам да рисувам в ателие, това ми харесва. Работата в ателие е по-академична, по-интелектуална и дава добри резултати, които остават, но е мудна. Работата на стена пред публика е истинско предизвикателство защото трябва да дадеш всичко от себе си за няколко часа, там няма време, няма поза, там си ти! Създаваш нещо, което може да изчезне на другия ден, но тогава в мига на съзидание се чувстваш истински и тази спонтанност носи енергия.

1.По време на Русенския карнавал 2010 ще се проведе първия по рода
си Национален Графити конкурс в България. Темата е „Красота, повече красота!” Отличилите се с Първа награда ще получат възможност да демонстрират изкуството си в Париж. Как гледа Speedy Graphito на едно българско графити нашествие в Париж, в столицата на Стрийт Арта в Европа? Би ли проявил интерес за съвместна изява върху парижка стена, за да посвети българските графитери в тайните на парижкия Стрийт Арт? Какво ще пожелае Спиди на своите млади български колеги по спрей?

СГ:Приветствам Българското графити нашествие в Париж. Любопитен съм да видя изкуството на Българите. Защо да не направим съвместна стена, тя ще бъде първа по рода си! Но само при положение, че върна нашествието в София! Пожелавам на младите български графитъри да продължават по избрания път, формулата на успеха е:
Спонтанност и енергия!

Тема за “Графити конкурс“ и „Вечерен Акт“ по време на Дунавския карнавал в град Русе

25 юни 2010 година

„Иконата на времето“ кристализира нашата представа за най-съкровеното, което всички ние пазим в сърцата си – нашата душа. Иконата на времето е знаме, пътеводна звезда на новия дух.

Всички знаем как изглеждат тези икони през вековете, пред които и днес се прекланяме, били те образи на богини или на обикновени смъртни. Те са около нас. Изида, Афродита, Венера, Атина, Даная, Леда, Дева Мария, Мария Магдалина – майки и любими на богове, пресъздадени от най-великите художници и гениалните скулптори за всички времена. Венера Милоска, Мона Лиза и до днес са обект на възхищение, заедно с Мерилин Монро, Лиз Тейлър или Бриджит Бардо.

Да открие и увековечи Иконата на своето време е предизвикателство за всеки художник с дръзновена четка. Да синтезира идеала си за женска красота, който да отразява духа на времето, да го почувства и пресъздаде; ето изкушението, което предлагаме на нашите творящи братя- една провокация към младите български художници, а и към някои по-стари, но винаги млади в поривите си; да реализират мечтите си и нарисуват Иконата на новото време.

Коя е тя? Образът на новия дух и превъплъщение на вечната душа. Искаме да видим лицето на Богинята- онази пътеводна звезда, която ще ни отведе до нови светове. Идеалът за непреходната красота има един образ – на предизвикателно разсъблечена жена. Голотата на женското тяло излъчва онази енергия, която кара четките да рисуват сами, а публиката да се възхищава със зяпнали уста.

Иконата на новото време не е визуализиран абстрактен идеал, а образ от плът и кръв на жените, които най-силно обичаме. Нашите майки, нашите сестри, нашите дъщери, нашите любими. Покажете ни ги, за да ги видим всички. Всяка двусмисленост е позволена, насърчена и ще бъде оценена по достойнство. Хермафродитният идеал на античността и на Ренесанса добива плът и кръв в наши дни. Мъже-жени и Жени-мъже бродят из улиците на мегаполисите. Ние искаме да видим тази плът в изобилие по законите на красотата.

Ние искаме да видим това на живо и сме сме готови да го направим тук и сега, по време на Дунавския карнавал в Русе на 25 юни 2010г.

Със съвременни средства и върху големи табла, с дълги четки и спрейове, нека изстържем напластения мухъл пред очите на целия град; да дадем тема за размисъл и материали за всички онези, които имат порива да го направият.

НА КАРНАВАЛА В РУСЕ – 24, 25, 26 юни 2010 г.

Графити - уличното изкуство, анонимно и вбесяващо достопочтенната общественост, която скандира : „ Гнусни драсканици, цапаници на хулигани по стените! Това трябва да се преследва от органите на реда“.
Но да „оплескат“ лъскавите прясно боядисани фасади на богаташките къщи е най-малкото, което може да се очаква от сърдитите млади хора? Тяхното тържество над закостенялото и ретроградното!

Пътят на Графити-културата, започнал в Америка през далечните 60-те години на 20-ти век, се прехвърля с хип хоп вълната и в Европа. Първите надписи в метрото представляват имена и прякори на “The Writers“ – Драскачите – или дръзките им лозунги. Във Франция Графити се котират на пазара за изкуство все повече и повече. От „изкуство на протеста“ Графити се превръщат в естетически приемлива форма на съвременен стенопис. Ресторанти, болници и модни къщи си поръчват Графити, за да украсят вътрешни пространства и фасади! По-добре е признати Графитъри да ви изрисуват стените, отколкото случайни некадърни цапачи да ви ги оплескат?

Днес в България Графити-Арта набира естетична скорост и провокира интереса на обществените и културните институции.

В Русе, град красив и поддържан все пак, съществуват множество олющени стени, запуснати къщи, грозни калкани, ръждиви тараби на строежи, които могат удачно да бъдат украсени от Графити.

Традиционният „Дунавски карнавал” ще организира по време на таз годишния Дунавски карнавал Графити спектакъл:

• ще бъдат показно украсени с Графити грозни тараби на строежи;
• ще бъдат направени скици и проекти за калкани, стени…;
• млади графитъри да изпълнят на платно или на стена своите произведения;
• избраните и отличени проекти ще станат предмет на обсъждане от обществеността за бъдещи по-монументални решения;
• ще бъдат връчени повече от щедри награди за победителите;
• първо място– пътуване до Париж и срещи с френски художници
• нощни Графити на парижки стени;
• заснемане на документален филм „Български графитъри в Париж“
• Участие в сборна Графити изложба с рисунки и фотоси от конкурса в Русе .